с. Пенкьовци – вр. Шильоко
Дължина: 4.5 км Времетраене: 1:45 ч.
Денивелация: 344 м (825 м – 1169 м) Трудност: лесно
Връх Шильоко (1169 м) е един от най-обзорните върхове в българското Краище, въпреки че не е много висок. Намира се в закътаната Пенкьовска планина в Трънско и дори не е неин първенец. Машрутът от село Пенкьовци до връх Шильоко е относително лек и приятен. Атракция по него са двете изоставени горни махали на селото, които навяват доста носталгия.
Началната точка е центъра на село Пенкьовци, до което се стига по хубави пътища от Перник през град Земен или село Гигинци. Откъм град Трън е малко поразбит. Маркировката е жълт цвят и е перфектна, изградена от Трънско ТД през май 2021 г. Върви се предимно по черни пътища и горски пътеки. Маршрутът се движи почти изцяло през гора и е подходящ за преход в топло време. Дори в най-големите летни горещини, при по-ранно тръгване, би дал достатъчно прохлада. Опасни участъци няма.
От Пенкьовци до махала Сулинци
Маршрутът до връх Шильоко започва от центъра на село Пенкьовци (ако може да се каже така) край един мост. Има указателна стрелка. От главния път излиза черен, който тръгва нагоре между две къщи и един трафопост. Почти веднага навлиза в гора, от която излизаме чак на върха. През голямата част гората прави плътна сянка, но все пак пътят е широк и вървене в обедните часове на лятото може да е некомфортно.
В самото начало наклонът е малко по-голям, но нищо затруднително. Така е 30-40 минути, докато стигнем до първата от двете махали на Пенкьовци по маршрута – Долна Терзийска махала. Рушащите къщи придават тягостната атмосфера на един отминал живот, докато природата се опитва да ги погълне. Оттук насетне наклонът се изправя за дълго, до финалното изкачване на връх Шильоко.
След още 15 минути достигаме до втората махала – Сулинци. Точно преди нея трябва да отбележим единствения разклон, на който може да объркате ако не внимавате. Черният път прави завой и тръгва нагоре, докато вляво излиза по-незабележим път. Ние сме по него и ако се загледате, ще видите и къщите на Сулинци. Те са в същото състояние като тези от долната махала. Тук впечатление прави една от къщите, с характерните за Трънско сводести орнаменти. Ако се качите по стълбите, ще видите с каква гледка са живели хората.
От Сулинци до връх Шильоко
Оттук нататък няма много за описване. Черният път продължава да се вие из гората почти водоравно. След двайсетина минути пътят се превръща в пътека и наклонът драстично се увеличава. Предстои финалното изкачване на връх Шильоко. За щастие най-тежката част трае по-малко от половин час. Ще познаете кога наближава върха, когато излезете от горския пояс. Стотина-двеста метра след това е котата.
Връх Шильоко е един от най-панорамните върхове в Краище. Спокойно се различават първенците на планинската верига – Църноок (1881 м, Дукат, в Сърбия), Било (1737 м, Кървав камък), Милевец (1733 м, Милевска планина), Руй (1706 м, Руй), Арамлия (1497 м, Чудинска), Големи връх (1481 м, Ерулска планина) и още много други – общо 12 български и 3 сръбски. В ясно време се различават по-далечните – Витоша, Осогово, Рила, а по-наблюдателни ще различат дори малки части от Пирин и Стара планина.
След като слезете обратно в селото, може да посетите близкия Пенкьовски манастир „Света Петка“, който се намира на километър. Малко по-на север, на близо 10 км е Леворечкия манастир „Свети Четиридесет мъченици“.
